Arado E.381

Arado E.381
Модел на бомбардировача Arado Ar 234 с прикрепен под фюзелажа E.381 в Музея на техниката в град Шпайер
Описание
Държава	Нацистка Германия
Тип	изтребител-прехващач
Производител	Arado
Произведени бройки	4 дървени макета в реални размери
Използван от	Луфтвафе
Тактико-технически данни
Екипаж	1
Двигател	1 х ракетен с течно гориво Walter HWK 109-509B
Макс. скорост	900 km/h на височина 8000 m
Въоръжение
Оръдие	1 × 30 mm оръдие MK 108
Ракети	6 х RZ73 (за модификацията Arado E.381-III)
Arado E.381 в Общомедия

Arado E.381 (на немски: Arado E.381 „Kleinstjäger“, на български Арадо Е.381 „Малък изтребител“) е проект на немски ракетен изтребител-прехващач с ракетен двигател с течно гориво. Разработен е през декември 1944 г. от фирма Arado. Предполагало се с, че изтребителят ще се издига във въздуха прикрепен под фюзелажа на бомбардировач Ar 234 и след отделяне от самолета-носител на височина, превишаваща с над 1000 m височината на полета съединенията на съюзническите бомбардировачи, е трябва да ги атакува в режим на пикиране. Ракетният двигател е трябвало да се включи при извършване на повторна атака. Работата по проекта е била прекратена поради липса на финансиране и затрудненото положение на Германия на фронта в края на Втората световна война.^[1][2][3]

Завръщането в базата след изпълнение на бойна задача се е осъществявало в режим на планиране с кацане на изтегляща се подфюзелажна шина, а в случай на необходимост, при пробега е било възможно да се използва спирачен парашут.^[2] За повишаване шанса за оцеляване в битка, както и с цел намаляване на претоварването върху пилота, фюзелажът на изтребителя е бил проектиран да бъде с възможно по-малко фронтално сечение, така че в кабината пилотът е управлявал в легнало положение.