Copyfraud е фалшив авторски иск от лице или институция по отношение на съдържание, което е в обществено достояние. Такива твърдения са неправомерни, поне съгласно американското и австралийското законодателство за авторското право, тъй като материалът, който не е защитен с авторски права, е безплатен за всички, за да го използва, променя и възпроизвежда. Copyfraud включва също надхвърлящи претенции от издатели, музеи и други, тъй като легитимен притежател на авторски права съзнателно или с конструктивни познания претендира за права извън допустимите от закона.
Терминът е измислен от Джейсън Мацоне, професор по право в Университета на Илинойс.[1][2] Тъй като фалшифицирането носи малък или никакъв надзор от властите и има малко правни последици, то съществува масово, като милиони произведения в публично достояние са фалшиво етикетирани като защитени с авторски права. Следователно плащанията се извършват ненужно от предприятия и физически лица за лицензионни такси. Мацоне заявява, че измамата с копирането затруднява валидното възпроизвеждане на безплатен материал, обезкуражава иновациите и подкопава правата на свобода на словото.[3] Други учени по право са предложили публични и частни средства за защита и са заведени няколко дела, свързани с измами с копиране.