GNU Hurd | |
Live CD на GNU Hurd | |
Разработчик | GNU Project Thomas Bushnell Roland McGrath Marcus Brinkmann Neal Walfield |
---|---|
Последна версия | L1 |
Вид ОС | GNU-базирана Unix-подобна |
Ядро | Microkernel server/client |
Архитектури | i386 |
Лиценз | GNU General Public License |
Уебсайт | www.gnu.org/software/hurd |
GNU Hurd в Общомедия |
GNU Hurd (наричано и „the Hurd“) е микроядро, създадено с цел да бъде ”free software” (свободен софтуер) заместител на Unix ядрото[1]. Разработва се от 1990 г. от Фондацията за свободен софтуер (FSF) като част от проекта GNU и е лицензирано под GNU General Public License. Състои се от набор протоколи и сървър процеси („демони“, ако използваме Unix терминологията), работещи върху GNU Mach микроядрото. Двете заедно трябва да формират ядрото на GNU операционната система. Стремежът на GNU проекта е тя да превъзхождаща другите Unix системи като функционалност, сигурност и стабилност, докато все пак остава максимално съвместима с тях. GNU проектът избира архитектурата на ядрото да е микроядро с клиент-сървър процеси поради осезаемите му предимства пред традиционните монолитни ядра на Unix системите.
Hurd e рекурсивен акроним на HIRD of Unix-replacing daemons, където HIRD е съкращение от HURD of interfaces representing depth. Понеже думите HURD и HIRD са вариации на думата Herd (от англ. – стадо), цялото име GNU Hurd също е игра на думи (англ.: стадо от антилопи гну). Това отразява особеностите в работата на ядрото[2].