Hummel | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Националност | ![]() |
Тип | самоходна артилерия |
История на производство и служба | |
На въоръжение при | Вермахт |
Конфликти | Втора световна война |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 24 t |
Дължина | 7,17 m |
Ширина | 2,97 m |
Височина | 2,81 m |
Броня и въоръжение | |
Броня (челна) | 30 мм |
Броня (странична) | 20 мм |
Броня (задна) | 20 мм |
Основно въоръжение | 150 мм sFH 18/1 L/30 18 снаряда |
Допълнително въоръжение | 7.92 мм картечница MG-34 600 патрона |
Технически данни | |
Силова установка | Майбах HL 120 TRM V-12 300 к.с. |
Окачване | листови пружини |
Макс. скорост | 42 km/h (по шосе) |
Запас от ход | 215 km (по шосе) |
Екипаж | 6 |
Hummel в Общомедия |
Hummel е германско самоходно артилерийско оръдие, базирано на шасито Geschützwagen III/IV и въоръжено със 150 мм гаубица.
Използвано е от Вермахта по време на Втората световна война от края на 1942 г. до края на войната. Към днешна дата са оцелели шест бройки от машината, всичките музейни експонати.
Пълното означение е Panzerfeldhaubitze 18M auf Geschützwagen III/IV (Sf) Hummel (Sd.Kfz. 165). На 27 февруари 1944 г. Хитлер нарежда името Hummel (от немски: пчела) да бъде свалено, тъй като го счита за неподходящо за бойна машина.[1]