LTE

LTE (от английски: Long-Term Evolution – Дългосрочна еволюция) в телекомуникациите е стандарт за безжична широколентова комуникация за мобилни устройства и терминали за високоскоростно предаване на данни, базиран на стандартите GSM/EDGE и UMTS/HSPA. Той подобрява капацитета и скоростта на тези стандарти чрез използване на различен радиоинтерфейс и подобрения на основната мрежа. ^[1][2] LTE е начин за обновление и надграждане за оператори както с GSM/UMTS мрежи, така и с мрежи CDMA2000. Тъй като честотите и лентите на LTE се различават в различните държави, само многолентовите телефони могат да използват LTE във всички държави, където се поддържа.

Стандартът е разработен от Проект за партньорство от 3-то поколение (3GPP – 3-rd Generation Partnership Project) и е посочен в неговата серия документи Release 8, с незначителни подобрения, описани в Release 9. LTE се нарича също 3,95G и се предлага на пазара като „4G LTE“ и "Advanced 4G ", но не отговаря на техническите критерии за 4G безжична услуга, както е посочено в сериите документи 3GPP Release 8 и 9 за LTE Advanced. Изискванията са определени от организацията ITU-R в спецификацията IMT Advanced; но поради пазарния натиск и значителния напредък, който WiMAX, развитият високоскоростен пакетен достъп и LTE внасят в оригиналните 3G технологии, ITU по-късно реши, че LTE и гореспоменатите технологии могат да бъдат наречени 4G технологии. ^[3] Стандартът LTE Advanced официално удовлетворява изискванията на ITU-R, за да бъде считан за IMT-Advanced. ^[4] За да разграничи LTE Advanced и WiMAX-Advanced от настоящите 4G технологии, ITU ги определи като „Истински 4G“.^[5][6]