Queen II | ||||
Албум на Queen | ||||
---|---|---|---|---|
Записан | август 1973 | |||
Издаден | 8 март 1974 9 април 1974 | |||
Стилове | експериментален рок, хардрок, хевиметъл, прогресив рок | |||
Времетраене | 40:42 | |||
Музикален издател | EMI/Parlophone Records (Европа) Elektra/Hollywood (САЩ) | |||
Пореден албум | втори | |||
Език | английски | |||
Хронология на Queen | ||||
|
Queen II е вторият албум на английската рок банда Queen, издаден през 1974 година. Записан е в Trident Studios, Лондон, Англия през август 1973 г. Двете страни на оригиналната грамофонна плоча са озаглавени „Страна бяло“ и „Страна черно“, вместо общоприетите страни – „А“ и „Б“. Албумът също има свободно жанрово съдържание, като бялата страна включва песни с по-емоционални теми, а черната съдържа изцяло песни на фантазията, често с абсолютно „тъмни“ теми.
Обложката на албума е дело на фотографа Мик Рок, често използван от групата по време на нейното съществуване. Има две версии на използваната снимка, едната с черен цвят на заден и преден план, а другата с кафяв цвят на преден план.
Безброй проблеми спъват издаването на албума. Завършването му съвпада с горивната криза през 1973 г. и като последствие, правителството е принудено да отложи производството на албума с няколко месеца с цел енергийна икономия. След като първите албуми са доставени в музикалните магазини, групата открива правописна грешка на плочата и останалите предвидени доставки са забавени до отстраняването на пропуска.
Водещият вокалист Фреди Меркюри композира цялата „черна“ страна, използвайки виртуозни изпълнения на пиано и клавесин и широк обхват от отлични вокални изпълнения. „Бялата“ страна е много по-различна: четири от петте музикални изпълнения са съставени от Брайън Мей, като едната песен е иструментална, другата е изпята от Меркюри и Тейлър (Меркюри е на пианото), третата е изпята само от Меркюри, а в последната вокалист е Мей. Последната песен от „бялата“ страна на албума, е единствената, която е композирана от Тейлър. Джон Дийкън свири на акустична и на бас китара в повечето от песните, с изключение на „White Queen“ и „Some Day One Day“, където Мей изпълнява китарните части.
Въпреки че албумът е остро критикуван от критиците, той е включен в книгата „1001 албума, който трябва да чуеш преди да умреш“.