Shepherd Moons | ||||
Албум на Еня | ||||
---|---|---|---|---|
Записан | 1988 – 1991 в Студио Aigle (Дъблин, Ирландия) и SARM West (Лондон, Англия) | |||
Издаден | 4 ноември 1991 | |||
Жанр | Ню ейдж, Келтска музика, Поп музика | |||
Времетраене | 43:09 | |||
Музикален издател | Уорнър Мюзик (UK), Рипрайз Рекърдс (САЩ) | |||
Пореден албум | Трети студиен | |||
Продуцент(и) | Ники Райън | |||
Език | Английски, Ирландски и Латински | |||
Професионална оценка | ||||
Хронология на Еня | ||||
| ||||
Сингли от Shepherd Moons | ||||
|
Shepherd Moons („Пастирски луни“ от англ.) е третият студиен албум на ирландската певица, авторка на песни и музикантка Еня, издаден на 4 ноември 1991 г. от Уорнър МюзикUK. След неочаквания успех на предишния ѝ албум Watermark (1988) сред публика и критици тя предприема световно промоционално турне в негова подкрепа. В края му Еня написва и репетира нов материал за следващия си албум със своите дългогодишни записващи партньори: мениджърът, аранжор и продуцент Ники Райън и съпругата му – текстописката Рома Райън. Албумът е записан в Ирландия и Лондон и продължава да показва звученето на Еня с многопистови вокали, придружени от клавирни инструменти и елементи от келтска и ню-ейдж музика.
Shepherd Moons получава като цяло положителни отзиви от критиците и става по-голям търговски успех от Watermark. Той се класира на първо място в Класацията за албумите в Обединеното кралство и достига 17-о място в Билборд 200 в Съединените щати. Албумът е сертифициран като мултиплатинен от Британската асоциация на звукозаписната индустрия и от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка за продажби съответно от 1,2 милиона и 5 милиона копия. Между 1991 и 1994 г. Еня издава четири сингъла от Shepherd Moons: Caribbean Blue („Карибско синьо“), How Can I Keep from Singing? („Как мога да не пея?“), Book of Days („Книга на дните“), която се класира на десето място в Обединеното кралство, и Marble Halls („Мраморни зали“). Както при Watermark Еня подкрепя албума със световно промоционално турне, което включва интервюта и телевизионни изяви. През 1993 г. албумът ѝ носи Награда „Грами“ за най-добър ню ейдж албум – първата от четирите награди „Грами“, които тя печели в кариерата си. Преиздаван е през 1992 и 2009 г., като последното е японско издание с бонус парчета.[1]