The Fletcher Memorial Home | |
![]() | |
песен на „Пинк Флойд“ от албума The Final Cut | |
---|---|
Записанa | Юли - декември 1982 г. |
Издаденa | 21 март 1983 (ОК) 2 април 1983 (САЩ) |
Стил | Прогресив рок, Симфоничен рок, Хардрок |
Времетраене | 4:12 |
Музикален издател | „Харвест“, „Кълъмбия“ |
Композитор | Роджър Уотърс |
Автор на текста | Роджър Уотърс |
Продуцент | Роджър Уотърс, Джеймс Гътри, Майкъл Кеймън |
Език | Английски |
The Fletcher Memorial Home е песен на Роджър Уотърс, изпълнена от „Пинк Флойд“[1] и включена като осма песен в студийния албум The Final Cut, издаден от „Пинк Флойд“ през 1983 г.[2] Песента е част и от компилациите на „Пинк Флойд“ Echoes: The Best of Pink Floyd[3] и The Best of Pink Floyd: A Foot in the Door.[4]
Песента се отнася за разочарованието на Роджър Уотърс от лидерството на света след Втората световна война,[5] като се споменават поименно много световни лидери (Роналд Рейгън, Александър Хейг, Менахем Бегин, Маргарет Тачър, Иън Пейсли, Леонид Брежнев, Джоузеф Маккарти и Ричард Никсън), предлагайки „тези колониални разхищители на живот и крайници“ да бъдат отделени в специално основан дом за пенсионери. Той определя всички световни лидери като „обрасли бебета“ и „нелечими тирани“ и предполага, че не са в състояние да разберат нищо друго освен насилието или собствените си лица на телевизионния екран.[6]
В заключителните си редове разказвачът на песента събира всички „тирани“ вътре в Мемориалния дом на Флетчър и си представя как прилага „Окончателното решение“ за тях.[6] Флетчър в името на песента е в чест и памет на бащата на Роджър Уотърс, Ерик Флетчър Уотърс, който е убит по време на Втората световна война в Анцио.[5]