Tokyo Tapes | ||||
![]() | ||||
Албум на „Скорпиънс“ | ||||
---|---|---|---|---|
Записан | 24 и 27 април 1978 г. | |||
Издаден | 15 август 1978 г. | |||
Жанр | Хардрок, хевиметъл | |||
Времетраене | 85:07 | |||
Музикален издател | „Ар Си Ей“ | |||
Пореден албум | Шести | |||
Продуцент(и) | Дитер Диркс | |||
Език | Английски | |||
Хронология на „Скорпиънс“ | ||||
| ||||
Сингли от Tokyo Tapes | ||||
|
Tokyo Tapes е първият официален концертен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден от „Ар Си Ей Рекърдс“ на 15 август 1978 г. Записите се състоят на 24 и 27 април 1978 г. в концертната зала на хотел „Накано Сън Плаза“ в Токио, част от турнето Taken by Force Tour (1977-1978). Това е последният запис на китариста Улрих Джон Рот с групата, като той напуска веднага след концертите в Япония, за да започне напълно самостоятелна музикална кариера. Tokyo Tapes съдържа песни от всичките пет студийни албума, които „Скорпиънс“ издават до този момент Lonesome Crow (1972), Fly to the Rainbow (1973), In Trance (1975), Virgin Killer (1976) и Taken by Force (1977).
С този албум, музикантите окончателното влизат на световния музикален пазар, като независима група и привличат повече внимание извън Европа. Tokyo Tapes, е първата им звукозаписна продукция, която при издаването си, попада в класациите на поне четири държави. В допълнение към положителния търговски успех в някои европейски страни, във Франция, Националният синдикат на фонографските издателства го сертифицира със златна плоча, за продадени 100 000 бройки до 1981 г. През 2015 г., в чест на 50-ата годишнина на „Скорпиънс“, албумът е ремастериран и издаден с втори бонус компактдиск, който включва допълнителни седем песни записани на живо, включително Hell Cat, Catch Your Train и националния химн на Япония.
В по-късни прегледи на различни музикални критици, Tokyo Tapes получава от тях предимно положителни отзиви в специализираната музикална преса и различни интернет сайтове, но е критикуван за вокалните изпълнения на Улрих Джон Рот, както и за включването няколко кавър песни на други, известни по това време изпълнители. Въпреки това, албумът е определен като мост между миналото и бъдещето на „Скорпиънс“, слагащ край на краутрок ератата.