Der Kresna-Razlog-Aufstand (bulgarischКресненско-Разложко въстаниеKresnensko-Rasloschko wastanie) von den Aufständischen auch Makedonischer Aufstand (bulgarischМакедонското въстаниеMakedonsko wastanie) genannt[1], war ein bulgarischer und mazedonischer[2][3][4] Aufstand gegen die osmanische Herrschaft, der Ende 1878 und Anfang 1879 vor allem in den Gebieten des heutigen Pirin-Mazedoniens (heute in Bulgarien) stattfand. Da der Aufstand auch Gebiete in der heutigen Republik Nordmazedonien umfasste, wird er von der Historiographie dort auch nur als Kresna-Aufstand (mazedonischКресненско востаниеKresnensko vоstanie) bezeichnet.[5]
↑Дойно Дойнов, Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. Издателство на Българската Академия на науките. София, 1979, [1] Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 87, 88, с. 55. В писмо до Джумайския комитет Д. Попгеоргиев хвърля вината на доброволците. “Комитите ни само на пиенето били юнаци”, а в писмо на Г. М. Николчев от Кресна от 29 октомври още по-определено се казва: “Началникът на щаба на македонското востание г. Д. п. Георгиев задължава мя да Ви явя, че вчерашната победа е наша, сос храбростта на македонските харамии, а доброволците избегаха кой где виде, П. Буховски (поп Константин - б.м.) побегна и дойде да ся бие с нашето полицейско управление, да живеят храбрите харамии с войводите си.”
↑Кресненското востание во Македонија 1878 – 1879. Материјали од Научниот собир одржан по повод 100-годишнината од востанието во Берово, 2-4 октомври 1987 година. Македонска академија на науките и уметностите, Скопјe, 1982 година.